Sep 21, 2019
Първата ми футболна тениска беше червено-черна. На гърба й беше отпечатана евтина щампа, изобразяваща номер 12.
Нямаше как да гледам Леверкузен на живо. От спортните емисии разбирах дали Бербатов е играл. Надявах се да се разпише, за да видя 30-секунден репортаж от мача.
Прехласвах се по всяко отиграване. Тия откъслечни моменти го превърнаха в любимия ми футболист дълго преди да започна да го следя редовно.
Години по-късно, след третия гол срещу Ливърпул, си забих юмрука в стената толкова силно, че все още има отпечатък.
Сега бегло си спомням това усещане - да изпаднеш в умопомрачение, защото българин е покорил Висшата лига, Бундеслигата или което и да е друго водещо първенство.
Бербатов рядко оставяше зрителите безразлични. Стилът му можеше да те разтопи, да те вбеси или да те вкара в екзистенциални размисли за смисъла на всичко. Всичко това в рамките на две минути.
Наздраве за артистите и спортистите. За онези, които гребат срещу течението и неволно ни повличат с тях. Карат ни да се влюбим в тяхното изкуство и така променят живота ни.